Открийте произведенията на тези влиятелни авторки
Приносът на жените към литературата в цяла Европа често се пренебрегва.
Този блог представя шест писателки от цяла Европа, които са оставили следа в света на литературата.
Матилде Серао
Матилде Серао е журналист и писател. Родена е в Гърция и се премества в Италия още като дете. Тя е първата жена, която редактира италиански вестник, а през 1904 г. — собствения си вестник Il Giorno.
Серао е автор на няколко романа и е номинирана за Нобеловата награда за литература шест пъти. През 1916 г. тя публикува Parla una donna, колекция от статии, които първоначално са публикувани в нейния вестник — те разглеждат опита на жените в Италия по време на Първата световна война..
„…Esso non è uscito dalla penna di una scrittrice: in esso, parla una donna. Non vi troverai nessuna veste letteraria: ma vi sentirai, io spero, io credo, la sincerità di un vivo ma contenuto dolore, il fervore di una immensa speranza.“
„…не се заблуждавайте за това, какво представлява тази книга. Не произлиза от писалката на писателя: в нея говори жена. Няма да намерите никакъв литературен образ в нея: но ще почувствате, надявам се, вярвам, искреността на една жива, но сдържана болка, пламъците на огромна надежда.“
Jelena J. Dimitrijević
Елена Димитриевич е първата сръбска феминистка авторка. Родена в Крушевац в Централна Сърбия през 1862 г., тя е добре образована, докато очна травма я принуждава да напусне училище. Лекарите дори ѝ забраняват да чете или пише!
Димитриевич игнорира съветите им и продължава образованието си. Научава се да говори английски, френски, немски, гръцки, руски и турски език.
В началото на 20-ти век се премества в Белград, където бързо става плодовит автор и член на Сръбското общество на писателите. През следващите 40 години тя пътува много и пише: публикува поезия, романи и пътеписи.
„…šta bi bilo od žena - putnica? Jer za muškarce - putnike, ili bar za nekog od njih našla bi se neka Kalipsa, ako ne bi našli svi u moru grob. Nisam čula još ni za jednog boga koji bi spašavao žene - putnice prilikom brodoloma; niti sam čitala o ijednom bogu koji bi ih posle katastrofe zadržavao u svojoj pećini.“
„…Какво би се случило на жените-пътешественици? Защото за мъжете-пътешественици, или поне за един от тях, щеше да бъде намерен някакъв Калипсо, ако всеки от тях не намери гроб в морето. Все още не съм чувала за бог, който спасява жените-пътници по време на корабокрушение; не съм чела и за нито един бог, който да ги държи в пещерата си след бедствието.“
Селма Лагерльоф
Шведската авторка Селма Лагерльоф е първата жена, която печели Нобеловата награда за литература, връчена ѝ през 1909 г.
Лагерльоф е родена през 1858 г. в Западна Швеция. Първоначално работи като учител от 1885 до 1895 г., докато пише първия си роман „Сага за Гьоста Берлинг“, публикуван през 1891 г.
Успехът на романа осигурява финансова подкрепа, което ѝ позволява да се концентрира върху писането. Началото на 20-ти век е плодотворен период за Лагерльоф, публикува много пиеси, романи и разкази. Нейната Нобелова награда е присъдена за „високия идеализъм, яркото въображение и духовното възприятие, които характеризират нейните писания“.
От 1894 г. Лагерльоф е в сърдечна връзка със Софи Елкан, също шведска писателка. Писмата им предполагат дълбока емоционална близост между тях. Въпреки това, понеже хомосексуалността е била табу между жените, никога не разкриват публично отношенията си.
„För så länge det finns intressanta böcker att läsa, tycker jag inte att varken jag själv eller någon annan behöver vara olycklig.“
„Защото, докато има интересни книги за четене, ми се струва, че нито аз, нито някой друг трябва да бъдем нещастни.“
Каролина Коронадо
Каролина Коронадо (на испански: Carolina Coronado) е испанска писателка и поетеса от периода на Романтизма през 19 век.
Родена е през 1820 г. в Естремадура. Образованието ѝ е съсредоточено предимно върху модата и домакинската работа, но тя се интересува от литература.
През 1839 г. е публикувана първата ѝ поема А ла Палма (A la palma) във вестник „Ел Пилото“ (El Piloto). През 1843 г. е публикувана нейна стихосбирка, преиздадена през 1852 г. и 1872 г. В допълнение към поезията, тя публикува романи и пиеси.
Творчеството ѝ е насочено към различни теми, критично към социалните несправедливости и насилието, и предразсъдъците към жените.
„En esta población tan vergonzosamente atrasada, fue un acontecimiento extraordinario el que una mujer hiciese versos, y el que los versos se pudiesen hacer sin maestro, los hombres los han graduado de copias y las mujeres, sin comprenderlos siquiera, me han consagrado por ellos todo el resentimiento de su envidia.“
„В това позорно изостанал народ, беше изключително събитие една жена да пише стихове, и тези стиховете да бъдат създадени без учител, мъжете ги оценяват като копия и жените, без дори да ги разбират, ми посвещават цялото им негодувание и завист.“
Дора Габе
Българската авторка от еврейски произход Дора Габе публикува поезия, насочена към възрастни и деца, както и есета, разкази, преводи и пътеписи.
Родена е през 1888 г. в Дъбовик, село в Североизточна България. Баща ѝ е първият евреин, избран за член на Народното събрание. Дора завършва гимназия във Варна и следва в Софийския университет. Учила е във Франция и Швейцария.
„Пролет“, едно от първите ѝ стихотворения, е публикувано през 1900 г., когато Габе все още е тийнейджър. През 20-те години на миналия век тя пише усилено. През 1922 г. основава Българо-полския комитет и е негов председател в продължение на много години, насърчавайки отношенията между двете страни чрез изкуствата.
Днес Дора Габе е призната за една от най-успешните български поетеси, уважавана за нейното изкуство и благотворителност.
„Тия ниви! Ечемиците лъкатушат. Окото трепери, като ги гледа, и вятърът тича по тях. Вятърът е весел и ляга по гръб, влачи се по зелената черга. Дига се, хуква и размътя зеленият цвят на най-далечната нива, чак оттатък белите облачни кълба... Нивите пеят. Всяко стръкче си излива гласа, а вятърът грабва песента.“
Gabrielė Petkevičaitė-Bitė
Писателят, педагогът и активист Габриеле Петкевичайте е пионер в областта на правата на жените в Литва.
Габриеле е част от Литовското национално възраждане, културен и политически период в историята на Литва, който води до формирането на съвременната нация. През 1920 г. председателства първата сесия на първия парламент на независимата държава Литва.
Тя пише редовно статии за Варпас (Varpas), ежемесечен вестник на литовски език. Публикува се въпреки забраната за публикуване на литовски език в пресата в Руската империя от 1865 до 1904 г.
Габриеле пише около 400 статии за различни вестници под псевдонима Бите, което означава пчела, тъй като има голям интерес към пчеларството.
„Tik sąmoningumui išsiplėtojus, sakant, žmogui iš kūdikio vystyklų išaugus, patiriame visi, kokia mes, kiekvienas skyrium, dulkelė pasaulyje, tiesiog nepastebimas pasaulio didybės atomas... Todėl nesipykdinkime, pastebėję vaikų ir jaunuolių savingumą. Tai paprastas gyvenimo kelias.“
„Само когато съзнанието се развива, както човекът расте от пеленаче, така да се каже, всички ние изпитваме каква прашинка сме в света, просто невидим атом от величието на света. Така че нека не се ядосваме, когато забелязваме егоизма на децата и младите хора. Това е прост начин на живот.“
Превод и рецензия: Полина Стоянова