Кралски особи от смесена расa

Изследвайки кралските семейства на Европа, човек открива присъствието не само на чернокожи хора, но и на хора от смесени раси, които са допринесли за историята на Европа.

Един такъв човек от смесена раса е добре познатата английска и ирландска кралица Шарлот, която се омъжва за крал Джордж III през 18-и век. Предците на Шарлот са от Мекленбург-Щрелиц в Германия.

Въпреки че бракът им е уговорен, те имат дълбока и изпълнена с любов връзка. Споделят най-вече любовта си към музиката и изкуствата.

Шарлот обаче се сблъсква с дискриминация заради расата си. Понякога е описвана като грозна заради подчертаните си „мулатски“ черти. И все пак, както се вижда от картините на кралицата, тези забележки са повлияни от расистки възгледи за това какво представлява красотата.

От друга страна, някои историци твърдят, че има въпросителни относно африканското ѝ потекло, въпреки значителните доказателства за противното.

Това все още е тема на несекващ дебат, най-вече заради последиците. Нейното родословие например би означавало, че внучката ѝ, кралица Виктория, би имала черно потекло и че бъдещите потомци на Виктория също биха имали.

Изглежда очевидно, че проблемите на расата продължават да вълнуват дискусиите не само за кралица Шарлот, но и при какви обстоятелства бъдещите лица биха могли да бъдат законни наследници на троновете в по-голям мащаб в Европа.

Ражда 15 деца – 13 от тях оцеляват до зряла възраст. Тя е известна и в Америка, тъй като град в щата Северна Каролина е кръстен на нея.

Интересното е, че има доказателства, че кралица Шарлот може да не е била призната за първата кралица на Англия от смесена раса.

Кралица Филипа дьо Ено, която е родена през 1310 г. във Валансиен във Франция, е чернокожа с мавритански произход. Тя се омъжва за Едуард Йоркски, който малко преди брака им през 1328 г. става крал Едуард III Английски. Тя става кралица около две години след възкачването на съпруга си на трона през 1330 г.

За разлика от Шарлот, тя не е обект на неоснователни критики по отношение на расата и външния си вид. Вместо това тя е описана от средновековния писател Джошуа Барнс като „много добър и очарователен човек, който надминава повечето дами благодарение на приветливия си характер и добродетелната си нагласа“.

Очевидно е, че кралски особи и монарси от смесена раса са присъствали както в минали, така и в настоящи моменти от европейската история. Въпреки опитите да ги изтрият от хронологиите на историята, художници, писатели на литературни произведения (т.е. Парцивалът на Ешенбах) и прогресивни историци правят кралските особи от смесени раси явни и важни герои в цялостната история на Европа.

Днес виждаме и кралски двойки от смесена раса, сред които принцеса Анджела и принц Максимилиан от Лихтенщайн, принц Хари и Меган, херцогинята на Съсекс и графиня Мери и Фердинанд Леополд Йозеф граф фон Хабсбург от Австрия не като нещо необичайно по отношение на нормативните очаквания за същността на един „правилен“ кралски съюз, а по-скоро като лица, които са поели ангажимент един към друг.

Ето защо, като признаваме и приемаме човечността и достойнството на всички хора, можем да споделим една триумфална история на хора от смесени раси, които във времето са допринесли за дълговечната и богата история на Европа.