Изложение
Още на 16 ноември 1989 г. Бюрото на Европейския парламент, заседаващо в разширен състав на извънредно заседание в Брюксел, изразява радостта си от събитията и отварянето на Берлинската стена, като отново напомня за ангажимента на Асамблеята по отношение на самоопределението на народите и демокрацията.
Седмица по-късно евродепутатите приемат резолюция, с която призовават за „право на самоопределение“ за гражданите на ГДР, „включително възможността да бъдат част от обединена Германия в обединена Европа“. На 9 февруари 1990 г. председателят Барон Креспо посещава Източен Берлин, където се среща с няколко лидери на демократични движения. Той също използва случая, за да напомни на всичките си събеседници, че според Европейския парламент бъдещето на Германия трябва да се разглежда в контекста на създаването на Европейски съюз и на структура, гарантираща мира и свободата в цяла Европа. Седмица по-късно Парламентът приема нова резолюция, която признава правото на всички германци да живеят в една и съща държава. Впоследствие евродепутатите приветстват и факта, че на първите демократични избори в ГДР през март 1990 г. побеждават политическите партии, които поддържат обединението на Германия. На 16 май 1990 г. именно от трибуната на Европейския парламент, федералният канцлер Хелмут Кол и Лотар де Мезиер, първият избран по демократичен начин премиер на ГДР, излагат съвместно визията си за бъдещето на своите страни и на Европа.
За Лотар де Мезиер събитието има историческа стойност: „В този момент, когато мога да се обърна към Вас, в качеството си на министър-председател на първото демократично правителство на ГДР, сърцето ми е преизпълнено с емоции,“ казва той. И добавя: „Дължим срещата си днес на онези източногерманци, които през есента на 1989 г. започнаха да управляват съдбата си. По мирен път те извоюваха човешките си права на демокрация, свобода, самоопределение и зачитане на достойнството на всеки индивид." Обръщайки се към членовете на Европейския парламент, канцлерът Кол държи преди всичко да даде гаранции във връзка с евентуалните последици от обединението на Германия за функционирането на институциите на Европейската общност: „Федералното правителство винаги се е старало да гарантира, че процесът на обединение на Германия се вписва в една стабилна европейска рамка. Поставил съм си задачата да придвижа процесите на европейско и германско обединение, като те бъдат съгласувани във възможно най-голяма степен и спрямо един общ график."
